вторник, 3 март 2015 г.

Не забравяй да обичаш ... себе си!

Вярвате или не, 
но са минали почти 11 месеца от последната ми публикация тук :)...
Аз не мога да повярвам.
Но вече с още едно бебче и ми е доста трудно справянето с всички задачки-закачки, задължения, ангажименти, тренировки, уроци и т.н.
Но, стига толкоз битовизми :)
Нямаше как да не се завърна, колкото и да не ми липсваше хобито-работа, в един момент просто ме засърбяха ръцете. И повод веднага се намери :)
Новата група от Кат, различната техника - mix media и идеята за размяна на Руми бяха напълно достатъчни да поизтупам прахта, посъбрала се в моето местенце...
Предизвикателството е за проект, посветен на Нея - жената, на мен, на теб и на всички останали жени. И понеже като майка знам колко оставям на заден план своите мисли, желания и действия, свързани само с моята личност, съвсем естествено ми изплува и тази мисъл в главата - "Не забравяй да обичаш себе си!". Която след това изписах и в добрият стар познайник Google и се оказа, че е на някакъв датски философ-екзистенциалист (първият такъв) - Сьорен Киркегор, когото не бях чувала досега или пък така си мисля. Кой знае, може пък да сме го изучавали я в училище, я в университета, и да е изплувала в точният момент :)
Ето го и първият ми опит в mix-media-та:


Използвах платно с канава, закупено от магазина с евтини детски играчки с размер 15 х 25см, ако не се лъжа, грундирах го. Харесах си една салфетка и я накъсах по диагонала, след това я декупирах. Използвах релефна паста и шаблон, диги образ на мацката, надписа го лепнах върху парчета изрязано велпапе, печат с ноти и музика, малко дантела, стъклени кабошони с дизайнерска хартия за обеци, цветенца, перли и малко напукан ефект за пеперудата, а и щях да забравя - имах остатък парче картон изрязано с бордюрен пънч с маргаритки и го използвах като шаблон :). И забравих да спомена перата, с които направих косата, много ми хареса как стана. Бях вдъхновена от Marie и "нейната" коса от канап.
Много се чудих как да я направя - мислех да я оцветя с маркери или с маслени бои... И виждате крайният резултат. Със сигурност няма да е последната ми работа с тази техника.
Като се замисля, май досега не съм била толкова многословна, ама ще ме извините.
Все пак доста време го събирам туй слово.
Доскоро, надявам се :)
Липсвате ми, но във фейсбук ми е по-лесно да ви следя до момента. Ще опитам и в блоговете да ви навестявам вече.